Брей-брей

Да нямаш какво да напишеш в блога си в продължение на 2 седмици, си е направо за ожалване. Хич и не го отричам. Отношенията продължават да се обтягат там, където съм знаела, че това ще стане, но и там, където най-малко съм го очаквала. Крайно необяснима работа, indeed. Вместо обаче да нося световната вина пред всички за неща, които съм казала или направила (неумишлено или предизвикано, дори - а'ма и хората!), все още се радвам за онова, което се случи вчера след драматична развръзка (сравнима само с женски бой в магазин с намалени булчински рокли в американски филм). Не, сериозно - разбрах какво им е на тия жени - макар и съвсем да не иде реч за чик-драма.
Засега ще си затрая относно естеството на събитието (по-скоро на събитията) - но вече чакам с нетърпение началото на сесията (и, съответно, края й - защото средата на юли очевидно ще бъде май :)). Отсега ми е хвърковато-щастливо-почти-надрусано-доволно.

И си промивам мозъка - случайно открих един уникален запис и сигурно го извъртях стотина пъти от снощи насам. Как е възможно да са толкова прекрасни - ама и двамата? И толкова истински, и да изглеждат така влюбени, и да дават толкова надежда! Не, сериозно - вижте ги. Ако такава любов може да съществува между двама души дори само на сцената - то възможно ли е да съществува и в живота - и не, нямам предвид погледите им, а излъчването, което безпогрешно води към една-единствена думичка? Аз отговора съм го открила твърде отдавна, пожелавам ви го и на вас. :)
http://www.youtube.com/watch?v=RqWFkJXJASw - накачих този клип навсякъде, просто защото са толкова светли, че ми стоплят душичката безотказно. Не ви ли приличат на Красавицата и Звяра?
И във връзка с последното изречение (преди клипа) - емоционалната памет е изключително важна, защото дава моментални отговори на много въпроси и спестява много нерви. Разбира се, разумът е важен, но, помислете си - колко пъти сте размишлявали върху някоя случка до главоболие, без да стигнете до конкретен (задоволителен) отговор? Не става само с акъл - нищо не става само с акъл.
Sense and sensibility, това е. И по-малко нерви за неща, които не ги заслужават. Това е априлската поука.

Да пиша тук е все едно...

Часът е 2:27 АМ. Осъзнавам, че майка ми ще прочете това и пак ще се обясняваме защо стоя будна по нощите. Още повече, че да пиша тук по това време на нощта е все едно да изпия някакво количество много твърд алкохол и, залитайки, да питам дали ма' уважа'ати.
Алкохол обаче не съм близвала от седмици и съвсем нямам намерение да откровенича, предразположена от момента от денонощието.
Просто исках да ви похваля много "Три дъждовни дни" в Театър 199, "Риголето" на 5 април (или поне значителни части от него) и да ви пожелая светли празници. В момента слушам последния запис на Еторе Бастианини, така че нежеланието да пиша повече, е обяснимо, предполагам.
...
Вчера установих, че попадам под влиянието на чужда Сатурнова дупка. Както вече казах, няма лошо, просто бих предпочела да не бе така. И то не защото не мога да понеса няколко несгоди - като взривяване на контакт, изгаряне на друг, меланхолия и обтегнати отношения с редица познати (вярно, далечни, ама се заформи тенденция - качествена и, най-вече, количествена - която не мога да не отбележа). И, ако се върнете една година назад в публикациите, ще видите, че и през 2008 този период е белязан от разнокалибрени проблеми. През 2006 пък, приблизително по същото време, се разминах с 4 тона, които паднаха там, където (с абсолютна сигурност) трябваше да бъда в онзи момент и където не бях - поради чиста случайност (дали?). Но нищо. Нека бъде така - не е лишено нито от смисъл, нито от причина.
А утре, живот и здраве, с Косьо ще се водим на сладкарница. :)
...
Светъл Великден, какво друго да ви пожелая... И не се давайте на черногледството, което е завладяло хората край мен - смейте се, обичайте се и да не ви пука. Животът е прекрасен. Ако не вярвате на мен, доверете се на Бенини и горчивия му смях. И си пуснете баркаролата от "Хофманови разкази". :)