вторник, август 09, 2011

Някои неща...

Някои неща не се забравят. Съвсем като карането на колело.
Случвало се е да ми казват, че съм саможива или асоциална. Това, предполагам, е вярно. Дали обаче е проблем - хм, зависи от гледната точка. Аз си се чувствам прекрасно - толкова контактна, колкото съм. Щото, извинявайте, ама когато човек се обгради с мноооооооооооого и все верни приятели, обикновено или е сляп, или нещо с дефинициите му куца. Но и двата случая следва да е готов за неприятни изненади.
Аз обаче съм си аз. Имам си няколко души, които нямат нищо общо един с друг и за които бих дала много, бих стигнала далеч, бих жертвала уотевър ит тейкс. Не е като да са много хора - броят се на пръсти. На пръстите на едната ръка. Преди май бяха повече - с цели 2 броя, но това са хора, с които няма да се видя скоро. И не, С., пристрастието към даден скулптор не е осъдително, особено когато знаеш що за човек е писал въпросната статия. И много ми липсва - в ежедневието, в хората около мен, при всяка явна липса на такт и възпитание си спомням за изключителния шанс, който ми бе даден някога.
Таааа... да. Както казах, тези хора са малко. С тях можем да не се видим с месеци и да си продължим оттам, докъдето сме спрели, без да си държим сметка кой и кога е трябвало да се обади, без да се обвиняваме, че сме се забравили и без да имаме нужда един от друг в този смисъл. Когато обаче съм искала да извия нечий врат и съм бесняла до побъркване, един такъв човек ме покани на вечеря. Когато загубих много близък човек, друг такъв бе до мен. Когато имах нужда от подкрепа, защото бях разколебана в собствените си възможности, ми подаде ръка трети. И то по начин, който ме убеди, че съм се справила сама.
И тъкмо защото тези неща са се случили, случват се и ще продължават да се случват, ще има и среднощни разходки по "Витошка", кръжащи овце и разни такива, никому непонятни неща. Никога няма да стана парти-анимъл или стадно животно. Не е за мен, уморява ме. И имам странното усещане, че някога бях писала подобен пост по някакъв повод (което, реално погледнато, не би следвало да ме учудва, понеже не съм си променяла позицията по този въпрос).
Но някои неща не се забравят. Съвсем като карането на колело.

Етикети: