петък, април 20, 2012

Поглеждайки назад...

...си давам сметка колко неща ми се случиха през последната една година. И колко не се, ама това е друг въпрос. От последния път, когато писах тук, се промени едно основно нещо - вече съм магистър (крайно време беше и това чудо да остане зад гърба ми - и можеше да се случи още през октомври, ама... нейсе. Уча се на търпение и смирение, така че избирам да махна с ръка на цялата история).
В момента съм у дома, а тук клавиатурата и мишката ме карат да се зверя непрекъснато в монитора, за да не се окаже, че пиша пълни глупости (не и без да искам, де). Иначе щях да ви разкажа за "Приказка за скитника - Крал" и за реПремиерата на "Пълните съчинения на Уилям Шекспир". Второто събитие е от особена важност и просто не бих могла да пропусна да ви разправям за него. Но генералното заключение от тия дни е, че явно съм достатъчно пораснала, за да искам важните за мен хора да са истински, неподправено, стопроцентово щастливи. Дори и без мен. Това е нещо ново. И не, не си мислете, че съм била някаква зла, завистлива и ревнива егоистка досега - просто много ми се искаше да съм набъркана по някакъв начин в щастието на важните си хора. Докато сега си давам сметка, че това съвсем не е задължително и - което е по-важното - I can not only live with that but also be perfectly OK with it.

Етикети: