четвъртък, декември 26, 2013

Разносметки

И тая година се търкулна. През последните месеци не ми се случи нищо, за което да си струва да се пише тук. В общи линии. Едно-две нови познанства, спектакълът върви добре, премиерата ще бъде на хубава за мен дата (не съм я насрочвала аз), у дома съм... бива. :)
Тая събота беше егати безумният ден - пристигнах в 6 сутринта от Прага и успях да се видя (доста пълноценно) с Василена, Петя, БезНадеждния (не мога да спра да се изненадвам колко е висок тоя човек), Боби, после Ricchi e poveri ме разплакаха от щастие на концерта си и завърших вечерта с повече от приятна форумна среща, от която всъщност изобщо не ми се прибираше.
Сега си седя на топличко, слушам Ska P (никак не ги слуша главата, обаче много ме радват, тъкмо сега съм си зациклила Casposos и си клатя главата в такт като фитка) и си мисля. Тая работа с равносметките е бъгава, защото никога нищо не приключва с настъпването на Нова година, без значение коя по ред е тя. Всички си влачим отношенията с останалите, недовършените дела и сметките за уреждане от старата година в новата и ни остава само да се надяваме, че от януари нататък ще подредим нещата.
Обаче. За мен 2013 се оказа много наситена именно откъм изясняване на отношения. Като погледна назад, не мога да не отбележа, че трима души ме разочароваха доволно много - ама наистина... много. Най-забавна е градацията - почти все едно се бяха наговорили. Първото такова осъзнаване дойде в първата четвърт от годината и като че ли мина най-безболезнено. Беше човек, с когото са свързани.... някакъв.... немалък, всъщност... брой публикации тук. Абе, казано накратко, бая съм го споменавала - по една или друга причина. И стана така, че изключително експресно си дадох сметка какъв късмет съм извадила, че тоя човек е извън живота ми - както казах на майка ми, трябва да видя накъде е изток и да почвам да се кръстя, задето не се забърках с него навремето. Много щях да си бия кухата китара, ако го бях направила.
Второто разочарование дойде през второто тримесечие, а третото - през последното. И двете бяха неприятни, но последното ми остави най-горчив вкус, защото...
....
Знаете ли какво? Разказах почти цялата история тук и изтрих написаното, защото си дадох сметка, че този човек не заслужава нито толкова писане, нито толкова внимание. Факт е, че неговото предателство беше най-неприятният шамар, защото го очаквах най-малко. Факт е обаче и че не аз губя от тая ситуация, просто благодарение на него пораснах още малко. И е факт, че когато на свестните хора спре да им пука, става наистина кофти - а на мен вече не ми дреме, все ми е тая. Но, поглеждайки назад, си давам сметка, че съм голяма... не, огромна бяла птица, но не лебед, защото от тримата това беше единствения, комуто вярвах наистина безрезервно, затова и шамарът ми дойде така изневиделица. Това, както казах и по-горе, не е мой проблем. Извадих си съответната поука навреме, но вече намирам за трудно да обяснявам на хората наоколо какво ме е направило така цинична. Ами ето, точно тия ситуации, Драги ми господине.
 
Така че стъпвам в 2014 година с 3 връзки по-малко. Предвид близостта на съответните хора и местата, които заемаха в живота ми, това си е рекорд не само като бройка. И да, има 3 вакантни места, но сериозно обмислям да закрия някои от позициите или поне да обявявам нулев прием за известно време.   

Етикети: